ПРОЕКТ „ДИГИТАЛНО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ“

Мултиспектрален анализ на ръкописи в Пловдивската народна библиотека

21.9.2017 г.

В рамките на спонсорирания от Австрийския Научен Фонд (FWF) интердисциплинарен проект „The Origin of the Glagolitic-Old Church Slavonic Manuscripts. An Interdisciplinary Investigation Accompanied by Editions“, експерти от Междууниверситетския център за анализ на изображенията и материалите от културното наследство (CIMA) във Виена изследват глаголическата традиция от X-XI/XII в. в съпоставка с ранната кирилска традиция. В България обект на научен интерес са паметниците: *от Националната библиотека, Енински апостол (НБКМ 1144, 39 л.); *от Централна библиотека на БАН, Кодов триоден фрагмент (АБАН 37, 1 л.) и Битолски триод (АБАН 38, 101 л.); *от Пловдивската народна библиотека, 25(62)Слепченски апостол, втора половина на ХІІ в. и 7(234)Кюстендилски палимпсест, края на ХІІ в. 
На 21 септември в НБИВ двата ръкописа бяха заснети с най-новата мултиспектрална техника и изследвани спектроскопски от екип специалисти, воден от Хайнц Миклас, българист, професор в Института по славистика към Виенския университет. Екипът на CIMA използва разнообразни техники за анализ на състава на боите и мастилата, както и за характеризиране на пергамента: рентгенов флуоресцентен анализ (XRF) за идентифициране на наличните елементи, инфрачервена трансформация на Фурие (FTIR) и Раман-спектроскопия като допълнителни методи за определянето на различните съставки. Тяхното голямо предимство е прилагането им във въздушна среда. Процесът е недеструктивен (без да се взема проба от оригиналния материал) и неинвазивен.
В рамките на проучването в библиотеката, освен славянските паметници, бяха изследвани и три гръцки пергаментни фрагмента, Р148, Р161 и Р182, от Х-XI век.