Общински институт "Старинен Пловдив"

Одеонът на Античния Филипополис

ОДЕОНЪТ на Филипопол е открит през 1988 г. в процеса на разкопки на северната страна на форума от археолозите 3. Каров и М. Мартинова. Поради липса на средства през 1993 г. е преустановено археологическото проучване. През 1995 г. форумният комплекс на Филипопол е обявен за паметник на културата от национално значение. Одеонът, като важен елемент от форума, притежава същия статут и се намира в зона на най-строг режим на защита и охрана. През 1999 г. е одобрена Програма за реставрация, консервация и експониране на одеона. През 1997 г. одеонът на Филипопол (днешния град Пловдив, България), съвместно с одеона на Солун (Гърция) и театъра в Таормина (Италия), е включен в европейската програма „Рафаел", финансирана от Съвета на Европа, и разкопките са възстановени. През 2001-2002 г. с финансовото съдействие на фондация „А. Г. Левентис" е завършено археологическото проучване на сградата във връзка с нейната реставрация и бъдещото ú интегриране в живота и структурата на модерния град. Ситуйран в североизточния ъгъл на античния форум, одеонът съдържа всички елементи на покрита антична театрална сграда в правоъгълен обем. Четириъгълната рамка го интегрира в ортогоналната система на античния град и оформя доминиращ обем в североизточния ъгъл на форумния комплекс. Най-добре запазени са останките от последното оформление на одеона, датирано в средата на III в. и свързано с преустройството на опожарената сграда след готските нашествия в 251 г. В централното ядро, заобиколени от П-образната периферия на галериите, са вместени кавея, орхестра и скене. Кавеята огражда орхестрата, от западната страна на която се издига тясна сценична част (скене). Кавеята и скенето са разделени от два прохода (пародоси), които въвеждат от галериите към орхестрать. От конструкцията на кавеята са разкрити радиалните зидове, носещи кошеровидни сводове, върху които стъпват редовете седалки. Изяснено е оформлението на сценичната част (скене) и архитектурата на фасадата към кавеята (скене фронс), която е двуетажна, в римо-коринтски ред. Външните фасадни стени са изградени в opus mixtum. Изобилието от метални скоби и връзки в срутванията доказва, че сградата е била покрита с дървена покривна конструкция от внушителни по размери ферми. В разкритите останки на одеона на разграничени четири строителни фази от I до IV в. сл. Хр., свързани със значителни изменения в обемните и архитектурно-пространствени параметри. Като елемент от градския площад през римската епоха, сградата е служила за седалище на градския съвет на Филипопол. След извършените преустройства тя се използва и за камерни театрални, музикални и литературни прояви. Предварителният идеен проект се базираше на установения с графичната реконструкция архитектурен модел на античната сграда и бе решен в два варианта както по отношение на сградата, така също и на третирането на прилежащата градоустройствена среда. Изяснени бяха комуникационните и функционални връзки на одеона с останалите елементи на форума, със съвременната градска среда. С макети бяха решени пространствените съотношения, естетическата и пластическа композиция на руинната композиция, както и адаптивното използване на одеона в съвременния градски живот, следващ неговата автентична характеристика на малка театрална сграда за концерти, спектакли и събрания. Графичната реконструкция беше определяща за бъдещата възстановителна дейност. Тя се опира на данните от археологическите проучвания и архитектурни изследвания. Добре запазената субструкция на обекта изяснява плановата схема на силно нарушената суперструкция на сцената (скене) и на зрителната зала (кавея), затруднява решаването на архитектурния модел. Детайлното изследване на фрагментирания материал (части от колони, капители, архитрави и др.) с помощта на аналогиите в строителната практика за антични сгради и каноните на архитектурния ордер дава основание за изграждане на реконструиран пълен архитектурен образ с покритие. Графичната реконструкция изяснява две строителни фази, съдържащи съществени различия по отношение на орхестрага, кавеята и скенето. Първият период, наречен междинен, се характеризира с издължена подковообразна орхестра с радиус на дъгата 11м, ограничена от масивен зид, към който са опрени радиалните зидове, носещи кошеровидните конусообразни сводове, върху които стъпват зидани седалки. Според размерите на правоъгълника, в който е вписана кавеята, тя съдържа 12 реда седалки с височина 0,40 м и ширина около 0,68 м. Запазени са останки от базисния първи ред - зидан цокъл с ширина 0,50 м, и два реда седалки - основание за възприетата реконструкция. Най-вероятно седалките са били облицовани с мраморни плочи поради изобилието на натрошен облицовъчен материал. Сценичната част (скене) се състои от две успоредни стени, разделени от канал с ширина 1,40 м. Наличието на вертикални улеи за конструкцията на сценичната завеса е указание за театралния характер на сградата. Сцената е на височина около 1,50 м от нивото на орхестрата. Разкритите на място легла за гредите дават основание за изясняване на сценичната конструкция. Скене фронс (фасадата към сцената) е била оформена с портици заложено в графичната реконструкция и произтичащо от изобилието на фрагменти - колони, капители и др., както и наличието на фиксиран ризалит във вътрешната западна стена на скенето. За скене фронс е възприет модел от централен портик с четири колони в коринтски ред и странични портици от двойки колони на север и юг. Установен е архитрав-фризът за централния портик във фрагментарен обрушен вид. Проектът осигурява интересни експозиционни пространства - защитни покрития за автентичните градежи, разкриващи многопластовостта и дългия живот на античната сграда. Включена е цялата южна галерия, част от източната с пространствата между радиалните зидове, сценичният канал и част от северната галерия и помещения. Създадени са условия за обособяване на малка музейна експозиция и информационен център за археологическия комплекс. Подходите към експозиционните зали са през западния портик - от двата малки входа на сценичната стена. Така западният портик и площадното пространство към него ще се приобщят към съвременното използване на археологическия комплекс. На този етап на възстановителни работи одеонът ще е достъпен от север - от ул. „Гурко", но проектът запазва възможностите за възстановяване на автентичните връзки - от юг от амбулациото на форума и от изток - от cardо maximus. Идеята на проектантите е да се създаде ново интересно градско пространство, определено от руинната пластика на реставрирания археологически обект, като фокус на духовен живот в съществуващата разнородна градоустройствена среда. Културните събития и спонтанно възникналите прояви на градския живот в едно демократично общество ще определят функционалната характеристика на одеона в ретроспекцията на неговия първообраз. Реставрацията на одеона се осъществява благодарение на финансовата помощ, предоставена от фондация „А. Г. Левентис", както и с подкрепата на община Пловдив и Министерството на културата. Археолог проучвател: Мая Мартинова-Кютова Проектанти: арх. Вера Коларова арх, Румяна Пройкова инж. Пейо Манов Изпълнител: „РЕСТ-ДИМИТРОВ" ООД

Адрес

Пловдив

Недвижимо културно наследство

Къщи

Паметник на културата

Национална културна ценност

Експозиция

Временна Постоянна